“Всичко, което правя, е за тях!” - въздиша моя приятелка, докато ми разказва как търпи за пореден път изневерните безобразици на мъжа си. “Всичко, което правя, е за нея!” - ми казва с блеснали очи млада майка, която работи в банка през седмицата, а през уикенда работи в хоспис, за да изпраща дъщеря си на частни уроци по три неща (ТРИ, и трите - скъпи!) “Всичко, което правя, е за него!” - ми доверява примирено майка в края на трийсетте си години, пред която се ширее безкраен низ от десетилетия, които ще продълажва да дели със свекър и свекърва (мразят нея и детето й, но няма как - младите пестят за жилище и ...)
Застивам в уюта на офиса, захапала молива, припомням си всички нещастни истории в името на децата, които съм чула само в рамките на последния месец, и не мога да не се запитам - “Наистина ли всичко, което правим, е за децата ни?”
Познавам много майки, които не обръщат никакво - ама наистина никакво внимание на себе си. Рошава коса? Няма проблем, без това не е събота. Дрехи с петна? - също не са проблем, до четвъртък, когато пускам третата пералня, има още 2 дни. Прахът у дома е избърсан до блясък, но на веждата й има петно от портокал. От вчера.
“Нямам време за себе си!” - примирено казва Соня - “Гледам у дома да е чисто и подредено, домашните на децата да са написани, работя на половин ден, поддържам и къщата, готвя непрекъснато за мъжа ми, понякога и за мама.... Разбира се, миличка! Но ти имаш и две дъщери. Какво ще видят от теб, когато растат, скъпа Соня? Какъв най-важен урок по женственост ще им предадеш? “Те са ми по-важни” - неуверено мрънка Соня, докато бърка кафето си (с пластмасова бъркалка - Соня не си позволява да вземе за кафето си метални лъжички. “Така и така е набързо” - гузно казва тя. Понякога имам чувството, че би го пила и на спирката.)
Венера се казва Венера, но със същия успех можеше да бъде и Гаца. Откакто роди, напълня с 30 килограма и никога не ги свали. “Нямам време да ходя на фитнес” - казва тя. “Нямам време да готвя отделно за себе си”. “Нямам време, нямам време, нямам време...” Виж, за децата си винаги намира време - води ги на не знам колко извънкласни дейности, плюс 2-3 свободно избираеми от училище.
“Мамо, ти си глупава!” - каза й един път синът й. И двете с Венера застинахме, а аз направо си изпуснах нахапаната сладка. За Бога, синът й е на ДЕВЕТ!!! “Защо да е глупава майка ти?” - наежвам се като кокошка пред лисица в курник. “Тати каза, че е глупава, а тя не ми дава да играя навън с Георги!” - изтърсва малкият, заради който Венера не си е лакирала ноктите на краката от няколко вечности.
“Слушай, малкият, веднага да се извиниш на майка си!” - тръгвам аз към него направо заплашително, докато от очите на Венера започва да се рони ситен маргарит - “Майка ти не е глупава! Тя е машинен инженер, разбра ли!?? “ - “Недей!” - прекъсва ме Венера, а малкият изскача навън, защото усеща, че нещата не отиват на добре, поне що се отнася до моето положение в пространството спрямо него (отвътре така ми идва, какво да направя!)
- Как си позволява той да те нарича “глупава” в присъствието на децата ти? - избухвам аз - темата вече нито е нова, нито е сензация в малкия ни приятелски кръг.
- Това да е- усмихва се Венера през сълзи и късо подстриганите й, вече прошарващи се коси някак тъжно залепват острани по мокрите бузи. - Те не са виновни, децата. Това чуват от баща си. Нищо, ще пораснат ...
- Защо не го напуснеш този чукундур? - избухвам аз
- Заради децата - кротичко ми отговаря тя - Обожават баща си, и той - тях - “Всичко, което правя и търпя, е заради тях!”
А какво ще се случи, докато растат, Венера? Какво ново ще чуят от баща си и ще повторят сто пъти, докато накрая и ти повярваш в него? Затова ли ги носи девет месеца, роди и отгледа напълно сама, затова ли изтърпяваше невероятно грозната си зълва и тормоза на свекърва си, затова ли прости и онзи шамар, който беше казала, че “случи ли се - край!!!”... Затова ли търпиш, Венера? За да тичаш в дъжда без чадър, водейки децата си на шестия спорт за седмицата, докато те ти казват, че си “глупава?”
Заради децата си изглеждаме зле, търпим лошо отношение, твърдим, че нямаме избор, залъгваме (най-вече себе си!), че не можем да напуснем мижавата си работа и да отворим магазинче за ...., защото сигурността, децата, децата, децата, децата, децата!
Ще ви кажа нещо важно и ви моля да си го запишете с червен фулмастер. Най-важното, от което имат нужда децата, е здрава и щастлива майка. Нещастието разболява. Бавно и сигурно, както избледняват красивите някога черти в огледалото - без милувка, без прическа, без дори една евтина боя за коса, която да върне малко блясък в очите ви, без закачливия аромат на някакъв пролетен лъх, който да се носи от облеклото ви - скъп, евтин - избирайте на воля, какъвто искате, какъвто можете, просто ПРАВЕТЕ НЕЩО ЗА СЕБЕ СИ, момичета. Гледайте себе си.
И никога не казвайте, че изглеждате и се чувствате зле в името на децата си. Защото децата ви нито искат, нито имат нужда от това. В името на децата си - постарайте се на първо място да бъдете здрави, а на второ - щастливи. И започнете да правите онова, което трябва, за да се чувствате здрави и щастливи.
Това е нашето понеделнишко послание към всички български майки.
