Получиха ли децата ви много подаръци тази Коледа? Повечето - вероятно много! Красиви ли са? Повечето - със сигурност! Интересни? Интерактивни? Иновативни? “Направи с мама и татко” от “Красив Ум”?
:)) Изумително е, че домът ви може да събере толкова много играчи, подаръци и какво ли не, нали?
Но не всеки ден носи подаръци. И ето ви днес - отново на работа, децата - отново на ясла, градина, училище. Отново у дома ви очаква познатата бъркотия, готвене, подреждане, оправяне, миене, чистене, грижа за семейните дела - и така - до следващия голям празник. Който - подгответе се психически - е Великден. Само казваме
:)Днешните размисли са за непразничните деца. Онези, без специални дрехи, рокли, балони, подаръци и шумолящи хартии. Онези, без непременно надути от бонбони бузи. Да, вашите, нашите, на всички - ежедневните ни деца. Вгледайте се в очите им. Погледайте ги само за пет минутки отстрани! Какво виждате???
В нашата компания една от майките каза, че не иска да събира дъщерите си с децата на К., защото “децата на К. са зле възпитани”. “Какво говориш???” - изумих се аз. Тези деца винаги са били уникални в очите ми. Те вървят сами от съвсем малки, говорят като четиригодишни, а са на три, смятат до десет, успешно четат на срички, сами си оправят леглата, прибират си играчките, правят си мюсли за закуска, пускат водата в тоалетната... И колко често съм ги чувала да казват на майка си: “Мамо, ти си много, много красива! Много си красива, прекрасна си, мамо!!!”
Децата на К. винаги тичат около НДК така, все едно някой ги гони, и странно - никога не съм ги виждала да паднат. Виждала съм ги да галят кучета, да заговарят други деца, да успокояват паднало дете, да викат майка си, защото някой се опитва да счупи дръвче... От друга страна, децата на майката, която не иска да събира дъщерите си с децата на К., винаги стоят до нея като изтукани. Те не говорят. С никого. Не отместват поглед настрани. Изглеждат така, сякаш някой ще започне да ги рисува в следващата секунда и ги е заплашил да стоят мирно и неподвижно с цената на живота им.
Очите на тези малки човечета са винаги окръглени, някак уплашени. Никога не съм ги чула да зададат на майка си въпрос. Като се замисля - никога не съм ги чувала да вдигат какъвто и да е шум. Те просто съществуват - така, както съществува сянката на облака - безшумно и мимолетно, без да завземе и парченце от този богат, прекрасен свят. Дрешките им винаги са чисти когато излизат и чисти, когато се прибират. Вероятно могат да сричат, но никой никога не ги е чувал. Моята позната приема като комплимент толкова често чуваното “Колко са ти кротки, същински ангелчета!”
... Това, което моята позната не чува и не може да проумее, е загрижеността в гласовете ни, когато й казваме това. Загриженост, примесена с укор. Защото повечето майки, някак интуитивно знаем, че децата не са създадени, за да стоят до левия ти крак, за да можеш ти да получаваш комплименти за това, колко незабележими са.
Децата трябва да се забелязват. Те трябва да се смеят. Трябва да могат да се разплачат за птиче, коте или дръвче. Трябва да могат да изтичат, да паднат и да скъсат онова сладурско клинче от HM, на което толкова трепериш. Трябва вятърът да може да зачерви бузите им. А очите им трябва да могат да пуснат сълзичка и да излъчат лъч светлинка, който да стигне по най-бързия начин директно до небето и там да се образува дъга!
Не учете децата си да бъдат незабележими. Не учете децата си да бъдат кротки. “Невъзпитан” не означава “безплътен”. “Безпроблемен” не значи “щастлив”! Купувайки си спокойствие, възпитавайки децата си да не бъдат деца, а болонки с неми, тъжни, окръглени очи, с които тъжно да следят света, който живее, диша, подскача навснякъде около вас, вие, без да осъзнавате, ги превръщате в затворници - затворници, които ще прегърнат вашия егоистичен модел за “живот на мама без проблеми” и ще растат потиснати, тъжни и удивени на това, защо другите хора са така щастливи. “Невъзпитано” според моята позната е момиченцето от двамата да застане на центъра и да започне да пее с пълен глас. Или момченцето да ритне по глезена по-голямо момченце, което посяга на улично куче. Или двамата да си вземат бисквита, преди да попитат (ужас, представяш ли си??) Или - не дай Боже - децата да имат друго мнение за маршрута, по който искат да се приберат до дома от този на мама, и да й го кажат.
Децата на моята позната, която най-много от всичко на света копнее да получава комплименти за това, колко послушни са децата й, не играят с никого, ако тя не ги окуражи да го направят. На 4 и 6 години те все още не знаят кого харесват, харесват ли някого и защо. Нямат представа за това, какви дрешки харесват и какви - не, защото на тях НИКОГА - НИКОГА, НИКОГА - не им се разрешава да изберат дори блузката, с която да влязат дори в ателието за рисуване, за да се оцапат малко с темперни бои. Те никога не са посетили по-опасно място от къмпинг, а и там бяха поставени да стоят на пясъка като статуи, докато на нашите не им доскуча и не ги замъкнаха в плитката две педи вода, за което след това изядоха по няколко шамара от майка си.
Децата на моята позната имат най-тъжните, примирени и копнеещи очи, които съм виждала.
Ето защо ви пиша всичко това. Обичайте децата си! Обичайте ги заради това, което са ТЕ, а не заради това, което сте ВИЕ благодарение на тях. Не им купувайте най-хубавите дрешки. Не им взимайте най-новите интерактивни игри. Дори ви разрешавам да не ги водите пет пъти месечно на езда! По-добре ежедневно им подарявайте ВЪЗМОЖНОСТТА ДА БЪДАТ ДЕЦА. Да бъдат шумни, понякога - мръсни, но винаги - добри, откликващи, участващи в променящия се свят. Нека от малки научат, че светът - това са те, че те могат да променят заобикалящата ги действителност. Подарете им света! Подарете им ... детство!
След време това ще формира свободната, умна, борбена и ... щастлива личност.
Какво избрахте - послушни или щастливи деца?
